Jane_d
124 results
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата - ...
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата - ...
1804
29
Все по-остро се взират очите ми
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците, ...
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците, ...
1651
31
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
1586
26
Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани, ...
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани, ...
2830
33
Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей, ...
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей, ...
1617
1
31
Очите ти приличат на мъгли...
Дълбоко непокорни и стихийни,
изстрелващи до кърваво стрели.
Окултни, предзачатъчно различни.
Те често в непривичие... мълчат, ...
Дълбоко непокорни и стихийни,
изстрелващи до кърваво стрели.
Окултни, предзачатъчно различни.
Те често в непривичие... мълчат, ...
1343
26
По шевовете на разпуканото време
задрямали са миналите стъпки...
Завързани каиши в остро стреме,
пречупват закърнелите прегръдки.
Смълчано диша режещият вятър, ...
задрямали са миналите стъпки...
Завързани каиши в остро стреме,
пречупват закърнелите прегръдки.
Смълчано диша режещият вятър, ...
1356
20
Помниш ли ме? Или съм оттенък,
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави ...
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави ...
1399
17
Видях те да плуваш в очите ú.
Не помнех, че смърт те наричат...
Без дъх... подкосила сълзите ú,
молитви - кинжално отсичаш.
Видях те, прегърбено-пиеща, ...
Не помнех, че смърт те наричат...
Без дъх... подкосила сълзите ú,
молитви - кинжално отсичаш.
Видях те, прегърбено-пиеща, ...
2670
30
Предрекох те. По-истински от вярата,
закърмена, по изгрев, от гърдите ми.
Целунал с непокорството си вятъра,
попиваш бездиханен във следите ми...
Рисувах те. Откъслечно знамение, ...
закърмена, по изгрев, от гърдите ми.
Целунал с непокорството си вятъра,
попиваш бездиханен във следите ми...
Рисувах те. Откъслечно знамение, ...
1509
25
Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...
1704
29
Рада вървеше стремително, загърната в дебелото си палто, което спираше поривите на ледения вятър. Беше кучи студ. Бързаше, защото закъсняваше за смяната си. А го чакаше... него! Да се обади... Винаги звънеше точно в началото на смяната ú... Не искаше да пропусне обаждането му и затова ускори крачка. ...
1797
14
Тъмнооката ми памет е нетленна...
Непокорна е и скита сред звездите.
Диря в прашни пътища, безследна
тишина, преляла в шепот на сълзите.
Лекокрилата ми песен е съдбовна, ...
Непокорна е и скита сред звездите.
Диря в прашни пътища, безследна
тишина, преляла в шепот на сълзите.
Лекокрилата ми песен е съдбовна, ...
1306
24
Скитница съм и пилея се със вятъра,
просмукал се във мокрите ми белези.
Отглеждам се номадно, пряко вярата,
че утре слепешком ще се намеря...
Загадка съм, неосъзнато предвидима, ...
просмукал се във мокрите ми белези.
Отглеждам се номадно, пряко вярата,
че утре слепешком ще се намеря...
Загадка съм, неосъзнато предвидима, ...
1403
22
Обезумели нощи вият лунатично
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити ...
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити ...
1251
15
Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...
1343
20
Развързах и последната си риза,
предпазвала ме диво, като броня.
Разнищих я. На късове я сгризах,
по-гола, бесовете да прогоня...
Съблякох се и тихо снех вината, ...
предпазвала ме диво, като броня.
Разнищих я. На късове я сгризах,
по-гола, бесовете да прогоня...
Съблякох се и тихо снех вината, ...
1592
1
31
Изплаках разноцветното мълчание
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се ...
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се ...
1466
29
Захранена с плътта на болни ниви,
със ялов плод, покълнал от пръстта,
от калните бразди изтръгвам гриви,
с които остро връзвам си греха...
Аз все така вгорчено презимувам ...
със ялов плод, покълнал от пръстта,
от калните бразди изтръгвам гриви,
с които остро връзвам си греха...
Аз все така вгорчено презимувам ...
1278
17
"В неделя рано билки брала"
Олга Кобилянска
Безплътен силует на чародейка,
с обрЕдност тайнствена мълви...
И в късна доба пропълзява сянка, ...
Олга Кобилянска
Безплътен силует на чародейка,
с обрЕдност тайнствена мълви...
И в късна доба пропълзява сянка, ...
1751
24
Във хипнотичност древни ритуали
езически ме любят с непорочност...
И змийска кръв, изпъстрила бокали,
просъсква и разцепва безпосочност...
Сакрално е, напито от обредност, ...
езически ме любят с непорочност...
И змийска кръв, изпъстрила бокали,
просъсква и разцепва безпосочност...
Сакрално е, напито от обредност, ...
1199
18
Отрицание, пропито
с плиткодумство...
Отхапваща себичност
на каменна ръка,
по-сляпа ...
с плиткодумство...
Отхапваща себичност
на каменна ръка,
по-сляпа ...
1289
20
Кървят в прискърбие отхапаните думи,
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят, ...
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят, ...
1287
27
Отново си се върнал! Без да те усетя,
утъпкани, пътеките ми прашно стенат.
И криволичат във заблудата нелепа,
където лепнещи преструвки ме превземат.
Безкръвно изпохапани до невъзможност ...
утъпкани, пътеките ми прашно стенат.
И криволичат във заблудата нелепа,
където лепнещи преструвки ме превземат.
Безкръвно изпохапани до невъзможност ...
1436
31
Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...
2564
21
Потърсих се, където спря страхът ми,
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми, ...
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми, ...
1305
28
Съсиреци в отровено съзнание,
затлачили венозния си пулс...
Вътреутробно, давещо изгнание,
без такт отмерва болния импулс...
Остатъчни, неведоми причастия, ...
затлачили венозния си пулс...
Вътреутробно, давещо изгнание,
без такт отмерва болния импулс...
Остатъчни, неведоми причастия, ...
1258
15
Началото на края пророкувах,
посипвайки със восък пипалата,
обгърнали ме тъмно! Боледувах,
стопена до ниво на... непозната...
Там закърнелите ухания нагарчат, ...
посипвайки със восък пипалата,
обгърнали ме тъмно! Боледувах,
стопена до ниво на... непозната...
Там закърнелите ухания нагарчат, ...
1352
16
Мастилено потръпване на погледа,
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне, ...
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне, ...
1469
24
Облепяш ме с лъжите непотребни,
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата... ...
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата... ...
1272
24
Застреля ме от упор! Не с куршум,
а с думи, натежали от обида...
Да беше премълчал... и тъй на ум,
яростта да облекчиш! Аз да не видя...
Един път преглътни поне! Не знаеш, ...
а с думи, натежали от обида...
Да беше премълчал... и тъй на ум,
яростта да облекчиш! Аз да не видя...
Един път преглътни поне! Не знаеш, ...
1492
35
Угаснаха косите ми... задъхани,
в сивеещо кълбо от безприсъствие.
Откъслечни наченки в междутъканни
пространства, обладани от отсъствие...
Упадъчно загнездени стенания, ...
в сивеещо кълбо от безприсъствие.
Откъслечни наченки в междутъканни
пространства, обладани от отсъствие...
Упадъчно загнездени стенания, ...
1390
29
Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето ...
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето ...
1367
25
i2na (Инна)
и Jane_d (Деси Инджева)
Угасват тихо стъпките неизживяни
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани, ...
и Jane_d (Деси Инджева)
Угасват тихо стъпките неизживяни
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани, ...
1581
35
Върлуващи във хищност чувства
ни обладават до... непоносимост.
Предричайки по линиите пусти,
безжизнени ръцете в непосилност...
Безплътно е зловещото начало, ...
ни обладават до... непоносимост.
Предричайки по линиите пусти,
безжизнени ръцете в непосилност...
Безплътно е зловещото начало, ...
1320
33
В съня си се завръщам в тебе,
да мога да те изживея...
И търся знаци от съдбата,
да виждам... другото не смея...
Различни нощи и места случайни, ...
да мога да те изживея...
И търся знаци от съдбата,
да виждам... другото не смея...
Различни нощи и места случайни, ...
1458
35
Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи, ...
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи, ...
1297
20
Оголените зъбери в пространството,
на необятните ми песъчливи дюни...
Забулват в непотребност постоянството,
до втръсване вгорчено помежду ни...
Тъгуващият вятър на разплатата ...
на необятните ми песъчливи дюни...
Забулват в непотребност постоянството,
до втръсване вгорчено помежду ни...
Тъгуващият вятър на разплатата ...
1622
27
Изтръгнати стенания от безтегловности,
промушват се в безжизнената паст...
Палачът не посява безусловности,
отсичайки плътта им до... несвяст.
Отритнати, безпаметни съгласия, ...
промушват се в безжизнената паст...
Палачът не посява безусловности,
отсичайки плътта им до... несвяст.
Отритнати, безпаметни съгласия, ...
1311
23
Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...
Не и ...
2057
1
27
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
