Небето някак ми изглежда празно,
а зная - то на птиците е храмът.
но те си имат собствени крила,
а аз без тебе вече нищо нямам...
Животът ми - от грижи посивял,
почива си на крехкото ми рамо,
не казвай, че дъгата си ми дал,
след теб остана всъщност мракът само...
Това е всичко. Толкова различно
и тъй безбожно тъжно, като рана.
Бъди спокоен - още те обичам,
за мен остава самотата само...