Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
30 апр. 2008 г., 22:12

Без теб 

  Поэзия
680 0 3

Небето някак ми изглежда празно,
а зная - то на птиците е храмът.
но те си имат собствени крила,
а аз без тебе вече нищо нямам...
Животът ми - от грижи посивял,
почива си на крехкото ми рамо,
не казвай, че дъгата си ми дал,
след теб остана всъщност мракът само...

Това е всичко. Толкова различно
и тъй безбожно тъжно, като рана.
Бъди спокоен - още те обичам,
за мен остава самотата само...

© Теодора Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??