bratan (Братан) bratan (Братан)
163
Jan 27, 2009, 7:45 PM

Без заглавие

  Poetry » Civic
743 0 7

 

 

 

Без заглавие.

 

Винаги самотни,

винаги дори,

думите през филтър -

критики, лъжи.

 

Добре казано,

нормално, със злоба,

продължава да изписва

лицето прокоба;

достига сърцето,

психика, душа.

Сигурен успех,

с такова търпение

на давещ хищник,

кавото и да пиша,

все е нищо.

 

Януари 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0