bubata1969 (Бояна)
32 45
Sep 1, 2012, 10:30 PM

Безболезнено 

  Poetry » Love
663 0 2

Утаява се бавно остаряла тъга...

Не потрепва душата от спомени.

Без изкуство за обич, без дим на вина

и без плътност на сълзи отронени.

 

Можех с теб да превърна всяка мечта

в светъл образ на истина влюбена,

в огледало на трепет и на красота -

нежен пристан на чувства изгубени.

 

Но в дилемата вечна - любов или грях,

ти разтвори се в тихо безличие.

Разпиля се безследно, без пепел и прах,

наскърбеното наше "обичам те".

 

Без ненужни послания! Стой надалеч!

Не търси нито мен, нито спомена!

На раздялата истинска острия меч

предпочитам, пред шепот отровен!

 

И не ме моли края да сложа сега -

няма смисъл! Без болка те слушам.

Няма нужда от ключ и дори от врата,

празна стая, без огън и чувства.

© Бояна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??