Безболезнено
Утаява се бавно остаряла тъга...
Не потрепва душата от спомени.
Без изкуство за обич, без дим на вина
и без плътност на сълзи отронени.
Можех с теб да превърна всяка мечта
в светъл образ на истина влюбена,
в огледало на трепет и на красота -
нежен пристан на чувства изгубени.
Но в дилемата вечна - любов или грях,
ти разтвори се в тихо безличие.
Разпиля се безследно, без пепел и прах,
наскърбеното наше "обичам те".
Без ненужни послания! Стой надалеч!
Не търси нито мен, нито спомена!
На раздялата истинска острия меч
предпочитам, пред шепот отровен!
И не ме моли края да сложа сега -
няма смисъл! Без болка те слушам.
Няма нужда от ключ и дори от врата,
празна стая, без огън и чувства.
© Бояна All rights reserved.
