БЕЗЧУВСТВЕНО
В мусоните на вятъра догаря
желание разлято без предел...
остатъчно до хаостност прегаря
рефренът стар в последния раздел
В безпаметност се дави самотата
застинала,... пробита от стрела
и в безпосочност се оглежда тишината
оглушала от убийствена вина...
Издялани фрагменти от жестокост
след тях...окървавените ръце
прекършени до дъно... без посока
се валят в кал, болезнено...нозе
Заспал е извора на същината
изгубила следата във скръбта...
и безпонятно днес е непозната
оголената плът на бедността...
Ограбени, безгласни мигове
обезкървени лутат се в съня...
отмерват бремето от пирове
разюздани секунди в суета...
Убийствено е тягостно! Безбожно...
и всичко избледняло е на глед
в ума е студ и дяволски каторжно
илюзии измамни са... навред
.....
© Деси Инджева All rights reserved.
