Потънала в бездна
на края на света.
Обречена да страда,
забравена... сама.
Сърцето ми умира
с всеки божи ден
и иска да те види,
а ти забрави мен.
А то тупти с надеждата за теб
и не намира смисъл, щом не си до мен,
а ти нехаеш и мигаш с очи
и не разбираш колко ме боли.
А аз обречена съм да те помня
и във вечен огън да горя!
02.12.2006 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
