26.04.2008 г., 10:25 ч.

Бездна 

  Поезия
608 0 4

Потънала в бездна

на края на света.

Обречена да страда,

забравена... сама.

 

Сърцето ми умира

с всеки божи ден

и иска да те види,

а ти забрави мен.

 

А то тупти с надеждата за теб

и не намира смисъл, щом не си до мен,

а ти нехаеш и мигаш с очи

и не разбираш колко ме боли.

 

А аз обречена съм да те помня

и във вечен огън да горя!

 

02.12.2006 година

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??