Бездна
Потънала в бездна
на края на света.
Обречена да страда,
забравена... сама.
Сърцето ми умира
с всеки божи ден
и иска да те види,
а ти забрави мен.
А то тупти с надеждата за теб
и не намира смисъл, щом не си до мен,
а ти нехаеш и мигаш с очи
и не разбираш колко ме боли.
А аз обречена съм да те помня
и във вечен огън да горя!
02.12.2006 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
