Бездна

Poetry » Love

418 0 1

По-необходим от вдишване,

по-солен от море,

по-силен от удар на чук

върху горещо желязо,

деформираш

всичките ми недостатъци

и ме оставяш

без начало и име,

без намерения,

падаща в бездната

на твоето голямо сърце

без да се чуе звук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Гравитацията на любовта винаги ни притегля силно и нямаме друг избор освен да й се отдадем изцяло, ако е истинска! Поздравление, Ивона!

2016-02-27T18:57:18+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0