Безнадеждно стихотворение
Самотен дом, избавен от комфорт,
над който властва само тишината...
Една любов убита чрез аборт –
разпъната на кръст, но неопята...
Това е моят дом и затова
от него много скоро ще избягам.
Но надали, надсмогнала гнева,
ще си свирукам с "шапка на тояга"...
Крещят у мен с неистова тъга
свистящи бури, спрели ветровете.
Но всичко мое свършва на шега,
тъй както и започна. Спрете
да гледате във сребърния съд,
където ужким вино е разлято.
Животът е един безкраен съд,
смъртта на който е добър приятел.
© Елия All rights reserved.
