Eleya (Елия)
200 422
9.01.2018 г., 19:34 ч.

Безнадеждно стихотворение 

  Поезия
643 7 11

Самотен дом, избавен от комфорт,

над който властва само тишината...

Една любов убита чрез аборт –

разпъната на кръст, но неопята...

 

Това е моят дом и затова

от него много скоро ще избягам.

Но надали, надсмогнала гнева,

ще си свирукам с "шапка на тояга"...

 

Крещят у мен с неистова тъга

свистящи бури, спрели ветровете.

Но всичко мое свършва на шега,

тъй както и започна. Спрете

 

да гледате във сребърния съд,

където ужким вино е разлято.

Животът е един безкраен съд,

смъртта на който е добър приятел.

 

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??