Бездомен
и в погледа му нещо трепна;
За пръв път се почувства той желан;
И сви зад мен
на следната пресечка,
И все зад мен притичваше,
Обнадежден...
Решил, че вече има дом,
че аз ще бъда неговия покровител,
Със лапки мокри,
джапали във кал,
той тичаше след мен;
Не трябваше да ме изгуби...
Но на входната врата
остана сам...
Отритнат бе той за пореден път;
И сърчицето малко бе разбито...
Отново и отново -
Всеки път...
А аз го знаех... -
Но бях безсилна...
© Лилия All rights reserved.