Бездомен

Поэзия

937 0 7

Погалих го
и в погледа му нещо трепна;
За пръв път се почувства той желан;
И сви зад мен
на следната пресечка,
И все зад мен притичваше,
Обнадежден...

Решил, че вече има дом,
че аз ще бъда неговия покровител,
Със лапки мокри,
джапали във кал,
той тичаше след мен;
Не трябваше да ме изгуби...

Но на входната врата
остана сам...
Отритнат бе той за пореден път;
И сърчицето малко бе разбито...
Отново и отново -
Всеки път...

А аз го знаех... -
Но бях безсилна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lilly (Лилия)

Да, Атанасе, понякога, когато съм имала възможност съм ги прибирала... Само че те са твърде много, а това, че имам желание да помогна често не е достатъчно...

2007-01-03T12:13:40+02:00
atanas_dvk (Атанас Коев)

много ме разчувства...
защото те "усещат"!
прибирал съм ги...
А, ти?
Като цяло и при хората е така...

2007-01-02T22:35:36+02:00
Lilly (Лилия)

Благодаря ви! Жалко само, че стиха ми не може нищо да промени...

2007-01-02T22:06:40+02:00
Love (Ванина)

Тъжно,но истинско!Поздрав!

2007-01-02T15:46:23+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Тъжно и трогателно!
Поздрав!

2007-01-02T15:28:43+02:00