Lilly (Лилия)
121 124
2 янв. 2007 г., 12:21

Бездомен 

  Поэзия
782 0 7
Погалих го
и в погледа му нещо трепна;
За пръв път се почувства той желан;
И сви зад мен
на следната пресечка,
И все зад мен притичваше,
Обнадежден...

Решил, че вече има дом,
че аз ще бъда неговия покровител,
Със лапки мокри,
джапали във кал,
той тичаше след мен;
Не трябваше да ме изгуби...

Но на входната врата
остана сам...
Отритнат бе той за пореден път;
И сърчицето малко бе разбито...
Отново и отново -
Всеки път...

А аз го знаех... -
Но бях безсилна...

© Лилия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Атанасе, понякога, когато съм имала възможност съм ги прибирала... Само че те са твърде много, а това, че имам желание да помогна често не е достатъчно...
  • много ме разчувства...
    защото те "усещат"!
    прибирал съм ги...
    А, ти?
    Като цяло и при хората е така...
  • Благодаря ви! Жалко само, че стиха ми не може нищо да промени...
  • Тъжно,но истинско!Поздрав!
  • Тъжно и трогателно!
    Поздрав!
  • Тъжно е, жесток е живота , а ние сме безсилни ...

    Поздрав и усмивка Лилия.
  • Не е само той, чакащ с мокри лапки пред входа...
    Тъжно...

    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??