Не ти е нужна празна стая
някъде далеч, далеч от тук
щом сърцето ти бездомно
не помни пътя към дома.
Коридори, сенки бледи,
бавно времето тече,
отчаянието е гладно
и не можеш да го спреш.
Трудно е да оцелееш,
да дишаш или да поспиш,
да живееш в свят където
ти едва принадлежиш.
Образ толкова различен,
отхвърлен, странен и изгонен
бездомен да се луташ
в един потънал спомен.
© Роксана Медичи All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поняко се случва и да се пристрастиш към самотата:/