По пътя тръгвам –
по пътят далечен...
По пътя,
който нанякъде води –
простора ще търся
и някаква песен,
неясна,
преплетена
в мойте тревоги.
Миражи отлитат
и спомени веят,
рой мисли от лава –
лавина от мисли...
Безбройни надежди –
листа-оптимисти,
увяхнали в нежност,
бездомно жълтеят.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
