По пътя тръгвам –
по пътят далечен...
По пътя,
който нанякъде води –
простора ще търся
и някаква песен,
неясна,
преплетена
в мойте тревоги.
Миражи отлитат
и спомени веят,
рой мисли от лава –
лавина от мисли...
Безбройни надежди –
листа-оптимисти,
увяхнали в нежност,
бездомно жълтеят.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados