15 jul 2006, 21:23  

Бездомните листа 

  Poesía
746 0 9

По пътя тръгвам – 

по пътят далечен...


По пътя,

който нанякъде води –

простора ще търся

и някаква песен,

неясна,

преплетена

в мойте тревоги.

 

Миражи отлитат

и спомени веят,

рой мисли от лава –

лавина от мисли...


Безбройни надежди –

листа-оптимисти,

увяхнали в нежност,

бездомно жълтеят.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Този стих е също много хубав!
    "листа-оптимисти,
    увяхнали в нежност,
    бездомно жълтеят. "
    Чудесно е!
  • Касиус, "листа - оптимисти, увяхнали в нежност, бездомно жълтеят"- заричах се да не се впускам в сладки одобрителни коментари, но думите ти понякога ме вълнуват дълбоко. Няколко думи могат да затрогнат повече от многословни прочувствени речи...
  • И " Зрънца на времето" и този стих също ми харесаха!!!
    Поздрави, Краси!!!
  • Харесвам!
  • Хахаха... г-н.Бостанджиев, това е най-великият коментар в целия сайт, а стихото супер. Всичко си е на мястото.
  • На мен ми харесва!!!
    Поздрави,Касиус!
  • Скиташ из дебрите на твойте тревоги. Лавина от мисли те помита необуздано, за да премине през хастара на душата ти. Търси топлината, която отдаваш. Бездомно, увяхнало листо - оптимист...
  • Безброй оптимисти
    с надежда живеят
    За дом и нежност
    мислят и копнеят

    Приеми усмихнатия ми коментар
    Поздрав и пожелание за нежна нощ
Propuestas
: ??:??