И понеже... избрах да мълча,
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг,
то дъждът е напълно излишен.
Ако кажа „обичам те” пак,
ще забравя отново да дишам.
И защото... други думи не знам
ще мълча, а дъждът да говори.
Рано е още, твърде рано за сняг...
А се сипят снежинки отгоре.
© Даниела All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
