Nov 3, 2008, 8:35 AM

(безименно)

  Poetry
591 0 1

Душата душа ли е?
Дъждът по нея се лее.
Защо по нея се лее
и душа не е?

Разумът тихо шепти:
"Далече избягай, иди."
Избягай, някъде иди,
за да спре да шепти.

А мечтата волна пее
и слънцето до нея грее.
Защо слънцето да грее,
а мечтата да пее?

Сърцето казва "плачи"
и бликват от него сълзи.
Защо да текат сълзи?
О, сърце, недей плачи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...