Помни водата
какво, кога,
и къде е била;
няма си глас,
а има мелодия;
няма си тяло,
а има душа,
жива във нас.
Тук и сега
ти и аз сме дъжда;
всеки пада - капка,
ангел без крила.
Всеки иска да попадне в рая,
вместо на чадър;
всеки иска да узнае
но не бърза да е пръв.
Може би летим, но наобратно
и небето е за нас земя;
може би ще бъдем заедно закратко
и ще се завърнем
по лъчи от светлина,
безплътни,
ала не безпътни.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
