Настъпи три без да се усетя.
Вече часове седях под мократа завеса,
изваяна сякаш от сълзи.
Обливаха ме спомени далечни,
а сякаш беше вчера,
Когато първа зърнах твоите очи.
Прииска ми се да говоря,
Ала текнаха сълзи.
Времето продължи да си пълзи,
а аз все така със затворени очи
продължавам да те следвам
И безусловно вярвам на твоите лъжи. ...