Безкрая
Настъпи три без да се усетя.
Вече часове седях под мократа завеса,
изваяна сякаш от сълзи.
Обливаха ме спомени далечни,
а сякаш беше вчера,
Когато първа зърнах твоите очи.
Прииска ми се да говоря,
Ала текнаха сълзи.
Времето продължи да си пълзи,
а аз все така със затворени очи
продължавам да те следвам
И безусловно вярвам на твоите лъжи.
Ще спра да те преследвам!
Писна ми, повярвай!
Тоз живот един е - трябва се живей.
Избърсах си очите
и спрях безкрайния поток.
А ти нагло ме попита:
Какво ще правиш без любов в тоз инак - прост живот?
Без мъка любовта била измама.
Без любов живота бил фасада.
Благодаря, че беше с мен до края,
но предпочитам да живея до безкрая.
© P.D. All rights reserved.
