Dec 23, 2006, 8:39 PM

Безмилостна

  Poetry
852 0 0
Корона от цветя
украсява моята съдба.
Диамантен блясък
заслепява очите ми с пясък.
Златната лъжа
скрива сребърната ми душа.

Плачи за моята душа,
че стъпка я в прахта.
Безмилостна самота!
Плачи за моята сълза,
че грабна я в своята ръка
и унищожи я на мига.
Безмилостна тъга!
Плачи за моята мечта,
че открадна я в нощта
и погуби я някъде в калта
на лунна светлина.
Безмилостна е яростта!
Безмилостна съм и
Аз към твоята вина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...