Oct 26, 2022, 10:07 AM

Безнадеждност 

  Poetry » Civilian
284 0 0
Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда
синеока чистота.
Няма даже и надежда
за полет, песен, красота.
А къде е нашта сллава?
Нито- тука, нито- там.
Само любовта остава
да покрие този срам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??