Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда
синеока чистота.
Няма даже и надежда
за полет, песен, красота.
А къде е нашта сллава?
Нито- тука, нито- там.
Само любовта остава
да покрие този срам.
© Никола Апостолов Всички права запазени