26.10.2022 г., 10:07 ч.

Безнадеждност 

  Поезия » Гражданска
249 0 0
Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда
синеока чистота.
Няма даже и надежда
за полет, песен, красота.
А къде е нашта сллава?
Нито- тука, нито- там.
Само любовта остава
да покрие този срам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??