26.10.2022 г., 10:07 ч.

Безнадеждност 

  Поезия » Гражданска
227 0 0

Тъжно село. Без огради.

Насред голото поле.

Няма тук високи сгради

за летене със криле.

 

А отгоре ни поглежда

синеока чистота.

Няма даже и надежда

за полет, песен, красота.

 

А къде е нашта сллава?

Нито- тука, нито- там.

Само любовта остава

да покрие този срам.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??