Безнадеждност, моя любима
Красива тишина.
И в нея много думи
се удрят във стена,
заключени в ума ми.
Под формата на рима,
желая да кръжа,
заливайки слуха ти,
но глупаво мълча.
Как искам да разкажа
за своята тъга,
на цял свят да покажа
самотна самота.
Как искам да изпея
изящните слова,
и в теб да ги разлея
във химн на любовта.
Но вяла тишина
безпътно ни разделя.
Аз - мъничка звезда,
ти - звездна епопея.
Мечтая за деня,
във който ще изгрея,
теб - цвете в пустошта -
със огън ще полея.
И в пламък на плача
ще ти разкажа смело
за всичките неща,
преди да полудея.
А после в жарка пепел
аз ще се изпаря
към своята планета
и ще умра сама.
9 ноември 2012 година
София
120
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
