Razkolnikova
121 results
Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
  1305 
Във мъгла ме прибира
задкулисният здрач,
през стотици слънца
тишината прозира.
Безпристрастна луна ...
  1039 
Фрагмент от теб
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка. ...
  889 
Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято, ...
  694 
Квадратно лице
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите, ...
  655 
Самотна улица събира светофари
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече ...
  775 
През леден час пробива
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо ...
  657 
Красива тишина.
И в нея много думи
се удрят във стена,
заключени в ума ми.
Под формата на рима, ...
  744 
В преследване издъхват
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ ...
  583 
Досаден момент
на очакване тъпо,
думи две разменени
неудобно висят.
Силуетни пейзажи ...
  725 
Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
  662 
От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена ...
  695 
Слънце сърдито.
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито. ...
  707 
Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...
  679 
Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
  719 
Отдавна отлетяха музите.
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...
  701 
От глътка топъл въздух разделени,
листенцата загиват в дъждовете.
Като душите на сълзици разпилени
изсъхват от дъха на ветровете.
И тъжни две листенца пожълтяват, ...
  746 
Следя спокойно часовете,
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека, ...
  662 
Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян – ...
  639 
Със дъх на тихо лято
дъждът умира бавно.
Красиво и трогателно,
танцувайки печално,
листа преследват сенки ...
  742 
Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...
  1361 
Диагнозата е влюбена
и отнася се за мен.
Неизлечимо
и с втрисане,
с температура ...
  776 
Не спирай да валиш
във капчици метал,
в листа и клони, в кал,
докато се стопиш
във живата вода ...
  755 
В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто, ...
  771 
Страдален шепот от ума.
Завинаги разделят се,
тя - крехко цвете и дете...
навън се стели пак мъгла.
Той гледа тихо във очите ...
  755 
Не можеш да избягаш
от гумените стъпки,
нестихващо вървящи
зад мокрия ти гръб.
Ти зъзнеш и очакваш, ...
  663 
Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...
  836  13 
Дали ще има на света
още един поет без муза,
който наивно като мен
да пише, без да му е нужно?
А само липси да реди ...
  621 
Навярно няма смисъл
животът без любов.
Самотна, но красива
е облачната нощ.
Защо така се случва - ...
  621 
Искам те.
Неумолимо и горещо.
Прегръдката ти топли
измамно и зловещо...
ме теглиш. ...
  775 
Едно докосване
не знам дали боли.
Червени залези,
устни, очи,
момент на преосмисляне - ...
  758 
В затоплящата ти прегръдка
е толкова уютно.
Приятел, чувствам смътно,
за мен ще мисли в утрото.
Очите ти ми пеят, ...
  659 
Животът ни е миг
от мигове-животи -
умираш във едни,
а в други си самотен;
красиви са преди ...
  637 
Разходка с бодра походка.
Утринно слънце, свещта догаря
на светлината от месеца.
Полъх на зима, пея, проклинам,
цяла се лутам с мисли изстинали - ...
  722 
Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше ...
  647 
Снегът ли се топи?
Или изгряло слънце
е лекичко в духа ми?
Усмиката отива
на всякакво лице- ...
  586 
Ухание на мед
и свещи във нощта.
Витае днес навред
уют и топлина.
Прозорчето блести ...
  667 
Там започва моят светъл пейзаж.
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце - ...
  591 
В следите от разкош
на бледите звезди
в догарящата нощ
се лутаме сами.
А времето е спряло ...
  555 
Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
  672 
Random works
: ??:??