Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина,
и трябва да направя важен избор сега...
Да продължа или пък да остана тук...
Лежаща гола, облечена в дрехите на смъртта,
аз търся изход, просто да спра това...
Но няма начин искам да съм сама...
Това, което случва се с мен, не е за първи път...
Едвам-едвам, все пак продължавам, ...