Dec 5, 2010, 1:42 PM

Безнадежно

Poetry » Love

1.1K 0 0

Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина,
и трябва да направя важен избор сега...
Да продължа или пък да остана тук...
Лежаща гола, облечена в дрехите на смъртта,

аз търся изход, просто да спра това...
Но няма начин искам да съм сама...
Това, което случва се с мен, не е за първи път...
Едвам-едвам, все пак продължавам,
слаба като вейка, аз се чупя...
Няма смисъл да живея, въпреки че искам.
Това, което спира ме, не мога да го изрека...
Не ми останаха сълзи да плача вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0