***
Ако си тръгнем, кой ще ни намери?
Помислихте ли... спряхте ли за миг?
Познахте ли почивката в неделя?
Дочухте ли се в търсещия вик?
Да бъдем ли... където да не бъдем?
Все почва да ни пари от сълзи.
Усмихваме се, щом като ни съдят...
И съдиме без истина да бди...
И плачеме, когато ни намерят...
Не спираме наужким да кървим...
Болезнено е даже без неделя...
когато не умеем да вървим...
© Арлина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
