Безплодно докосване

Губиш се в усмивка,
докато минавам покрай теб,
с устни, със въздишка
и разтапяш лед...
не се сравняваш с нищо,
а си усещане поред,

oчите ми избледняват
като два призрака
пред твоята светлина -
с тръпка пронизала
крехкото на една душа,
като студ,
като бриз,
като прилив,
почти
като стих...
но безкрили
оставил мойте мечти
и само две очи -
да те гледат
и да тлеят,
и да стенат
даже,
докато в твоите не се покажат...!