Sep 2, 2006, 11:57 PM

Безпомощен вик

  Poetry
1.6K 0 2
Викът за помощ
се изтръгна от
моите гърди!
Толкова много боли!
Аз диря милост 
от немилостивия -
жалка картинка, нали?!
Чувам как гарвана
грачи, кацнал на моето
рамо! Той предвкусва
пирът на Смъртта, в който 
и той ще вземе дейно 
участие!
Страхът тече по моите
вени!
А викът ми не стига до никой!
Аз нямам власт над мойта 
душа! Тя извиква отново от болка
и....
умира сама в ноща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
    Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
    То се подразбира. (нощта)
  • Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...