2 сент. 2006 г., 23:57

Безпомощен вик

Поэзия

1.6K 0 2

Викът за помощ се изтръгна от моите гърди! Толкова много боли! Аз диря милост от немилостивия - жалка картинка, нали?! Чувам как гарвана грачи, кацнал на моето рамо! Той предвкусва пирът на Смъртта, в който и той ще вземе дейно участие! Страхът тече по моите вени! А викът ми не стига до никой! Аз нямам власт над мойта душа! Тя извиква отново от болка и.... умира сама в ноща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

И на мен ми допадна тази силна емоция, изразена в стих.
Извинявай, но употребата на мойта и моите може малко да се съкрати.
То се подразбира. (нощта)

2006-09-03T15:48:42+03:00
Free_vava (Борислава Илиева Зашева)

Усещам страшно много чувства в това стихотворение...харесва ми

2006-09-03T14:31:09+03:00