Шепнеше вятъра
име незнайно,
някой надничаше
в очите ми тайно.
Пламък проблясна,
а после угасна,
остана само една
душа безпристрастна.
Шепнеше морето
дума незнайна,
някой открадна
красотата омайна.
Пламък проблясна,
а после угасна,
остана едничка
искра безпристрастна.
Само за миг времето спря,
а после потече, като бурна река,
спомен проблясна, а после угасна,
остана само една душа безпристрастна.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
