Шепнеше вятъра
име незнайно,
някой надничаше
в очите ми тайно.
Пламък проблясна,
а после угасна,
остана само една
душа безпристрастна.
Шепнеше морето
дума незнайна,
някой открадна
красотата омайна.
Пламък проблясна,
а после угасна,
остана едничка
искра безпристрастна.
Само за миг времето спря,
а после потече, като бурна река,
спомен проблясна, а после угасна,
остана само една душа безпристрастна.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
