Безсилие

Всичко през теб просто си преминава ли, преминава.
Гледаш себе си и не може да се познаеш.
Никой и нищо не остава, за да те познава!
Бориш се за нещо, което ще пропадне и ти добре го знаеш!    

Червеите чакат, за да те довършат.
Продължаваш да падаш, но докога?
Кога ще се размажеш, кога белезите ще свършат?
Защо, когато няма изход, питаш къде е Бога?

Червей, свил се в окото на мъртвец!
Око, което вижда това, което иска.
Искаш, но не може да си от щастливците.
Роб на навиците си и безсилието те притиска!

Полумъртвите лежат там очаквайки те.
Нови и нови се натрупват отгоре им!
Виждам те на върха, най-отгоре - още борейки се.
Милиарди мечти и надежди потънали са в това кърваво море.

Нямам спомени ни в ума, ни в сърцето си.
Някой с гумичка просто ги е изтрил.
Бях жив, докато не видях себе си.
Промени се, покажи се, вече стига си се крил.

Надраскай живота си в свой измислен свят,
където властва освен самотата и мълчанието.
Изпадаш в търсене на нов бряг, но попадаш отново в ад!
Не спираш да си рисуваш крила, за да избягаш от мъчението.

Ако търсиш чудо, търси го в пустошта.
Ако очакваш нещо, то това е единствено още болка.
И ти ще се преродиш в онези безкрайни гробища,
но още е рано за теб, още се люлее твойта люлка.