Mar 26, 2012, 2:11 AM

Безсилна съм

  Poetry » Love
1.4K 0 6

Нямам сили да живея, ако ти не си до мен.
 Не мога да спра да треперя,
гледайки как минаваш покрай мен.
Обичам те, ще ти го кажа,
но едва ли ще ме разбереш.
Обичам те,
дори ще ти докажа,
ако някой ден си ти до мен.
Сърцето ми разкъсва се,
когато се разминем,
 когато видя най-красивата усмивка.
Когато ме погледнеш - се разтапям.
Дори да ме боли,
аз съм влюбена.
Макар да съм все така сама,
 аз се чувствам най-щастива на Света,

защото вярвам в любовта!
Обичам те, до край ще го повтарям,
макар и тази буца да стои във мен.
Защо си тъй студен към мен?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Бохосян All rights reserved.

Comments

Comments

  • @Тома, текста написах в Word, след което, съответно поставих тук, но докато го оформях съм задала стил Symbol, и може би от там идва проблема. Поправих го, дано сега вече се чете...
  • Ами божествена намеса съзирам аз тук... но Кремена, ако можете да ми кажете от какъв тип документ (файл) сте копирала този текст?
  • ... и при мен не се чете... случвало ми се е и с друг текст...
    Виждам само символи...
  • Стихотворение от въпросителни? Какво ли значи това?
  • Аз лично виждам само символи и знаци ,не знам как да го прочета така?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...