Безсилно
Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена,
ръката ти бе на Пегас крилото-
сега руши с наслада старо лустро.
Горещи ветрове подпалват устните.
Оставят ги безмълвни, в отчаяние,
неугасени, неотпили лек от купите
налети със миро за покаяние.
Посяхме ветрове и жадни чакахме
от тях да изкласят сърдечни бури.
В постели от зефир щастливи лягахме,
градяхме със любов въздушни кули...
Със грохота на хиляди светкавици
(по Зевсовски) раздавахме телата си.
Мечтаехме за скучни общи навици.
Измисляхме портрети на децата си.
До гуша ми дойде от меланхолия.
И искам смелост, за да те загърбя.
Сърцето ми обаче, в своеволие,
отказва да постъпи толкоз мъдро.
Не смея да погледна във очите му.
Във празнотата им изгубвам стари спомени.
От безразличие умира се мъчително.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена,
ръката ти бе на Пегас крилото-
сега руши с наслада старо лустро.
Горещи ветрове подпалват устните.
Оставят ги безмълвни, в отчаяние,
неугасени, неотпили лек от купите
налети със миро за покаяние.
Посяхме ветрове и жадни чакахме
от тях да изкласят сърдечни бури.
В постели от зефир щастливи лягахме,
градяхме със любов въздушни кули...
Със грохота на хиляди светкавици
(по Зевсовски) раздавахме телата си.
Мечтаехме за скучни общи навици.
Измисляхме портрети на децата си.
До гуша ми дойде от меланхолия.
И искам смелост, за да те загърбя.
Сърцето ми обаче, в своеволие,
отказва да постъпи толкоз мъдро.
Не смея да погледна във очите му.
Във празнотата им изгубвам стари спомени.
От безразличие умира се мъчително.
© Ели All rights reserved.
