Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена,
ръката ти бе на Пегас крилото-
сега руши с наслада старо лустро.
Горещи ветрове подпалват устните.
Оставят ги безмълвни, в отчаяние,
неугасени, неотпили лек от купите
налети със миро за покаяние.
Посяхме ветрове и жадни чакахме ...