31 ago 2007, 17:15

Безсилно 

  Poesía
750 0 8
Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена,
ръката ти бе на Пегас крилото-
сега руши с наслада старо лустро.
Горещи ветрове подпалват устните.
Оставят ги безмълвни, в отчаяние,
неугасени, неотпили лек от купите
налети със миро за покаяние.
Посяхме ветрове и жадни чакахме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??