Jan 10, 2010, 5:45 PM

Безсмислен свят↔Безсмислени съдби 

  Poetry » Phylosophy
702 0 3

В  тъжно  безвремие

спрял  се  е  светът

и  всеки  ден, сякаш,

е  един  и  същ.

Измислени  хора

по  въздуха  вървят;

издигат  се  високо;

като  балони  се  пукат.

Други  пък  червеите

хранят  със  свойта  плът.

А  камбаните  отново

гръмогласно  си  звънят.

Времето  се  дави,

погълнало  злини;

милион  човешки

безсмислени  съдби.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Истинско си е,ей този мрак е много страшен.Запазете се всички вие,за да е светличко.
  • Да, Белла - мрачно, както винаги
    Мерси и на двете ви
  • Ей,усмивчица!Всичко има смисъл,докато дишаме!Стихчето е много хубаво!
Random works
: ??:??