Безсолните мъдрости

Под разни небеса, оляти в млечно одеало светлина
съсечено плато има гостенин; фигура - три метра, идеи и песни;
Сега са тихи. Както майчините гърди в бедни дни.
Малкото съзнания толкова високо го чакат да открехне устни.

Толкова високо няма нито мъгли, нито ветрове, почти нищо;
От време на време светкавица шибва жлебовете.
Пищят и светят камъните, както разпукани от острие
телеса на барон, отскубнати през крещящи шевове;

Тъмнорусите му коси се издигат като требуше,
приготвено за обстрел от въшлясали генерали.
В озарението си шепне няколко думи и замълчава.
Шепне ги; избягва обиди и хвалебства към просторите.

Докато се претърколят по вълнистите остриета на билото
словата му натежават като стружки живак в морето
и се разбиват с грохот в къщи, както солените вълни в маяк.
За селяните долу те са непоносими викове и обиди.