Jun 24, 2014, 9:21 PM

Безсъница

615 0 4

юни 2013 Румяна Славова 

 

Далечен морски бриз довя 

мирис на солени вълни; 

маслинови клонки разлюля; 

заигра се с дим 

на горяща цигара... 

Акорд на китара задрънча 

от среднощна серенада, 

а със нея и свирня на щурци. 

Полунощ... Звън на камбана... 

И мега-луна... 

Славей - замаян припя 

на романтичен влюбен - 

улавящ звездици искрящи 

от небосвода, за да ги дари 

на свойта красива изгора. 

Твърде подранил петел извести, 

че е време за любов, 

а не да се спи! 

Луната пее и тя... 

и носи се ухание 

на кичести рози през юни! 

Къдрав смях на щастлива девойка 

отлита във здрача. 

Развързан кучешки лай 

прогонва досадни безсъници. 

Баладата свърши... 

и тайни любовни зашептяха си двама! 

А луната, залюляна от бриза, 

сред бляскав, тъмен сатен, 

доволно заспива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Лори!Опитах се да пресъздам атмосферата,която усетих в една безсънна нощ в Италия.Радвам се,че си успяла да я почувстваш!
  • Охх стана ми толкова лятно, влюбено, красиво и щастливо!Представих си една лятна, любовна нощ... прекрасно!!!Поздрави!!Много красиво произведение!!
  • Благодаря,Sanvali!
    По истински случай...
  • Харесаха ми метафорите ти, Руми.

    "А луната, залюляна от бриза,
    сред бляскав, тъмен сатен,
    доволно заспива..."

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...