Jun 6, 2015, 9:27 PM

Безсъние

  Poetry
727 0 0

Вземи от мене всичко забранено,
омайвай ме, подлъгвайки съня.
Превръщай всяка сутрин в нещо откровено.
Събуждай ме, щом почне вечерта.

Безсъние ми давай за подарък,
ще му се наслаждавам бавно, до зори.
Светът ми с теб за миг е сладко малък.
Събира се в ръцете ти дори.

Когато те докосна, не изчезвай,
макар да си родена от мечти.
Във най-налудничави сънища ме следвай,
сънувай ме с отворени очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...