sayjustwords
44 results
Как времето да окова?
Как да го спра да не излита?
Как да те скрия за един безкраен ден?
Как да открадна тази тишина
от твоето дихание пропита? ...
  500 
Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви? ...
  385 
Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.
До бездна спрях и взрях се да намеря знака,
но вместо знак, дочух й песента.
Едно момиче цветно приближи ме. ...
  453 
Не мога да се спра да те целувам.
Дъхът ти е горещ безкраен ден.
И пръстите не спират да рисуват
по кожата - коприна и сатен.
Ръцете ми в косите ти се скриват, ...
  363 
Мислиш ли за мен?
Унесена.
Невярваща.
рехапала красиви устни в тишината чужда.
Проклинаш ли ме? ...
  467 
Със змиите останах прокуден.
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден. ...
  379 
Страниците ронят се в ръцете ти,
но разлисти ме.
И пожълтели са кориците,
но прочети ме.
Прахът от мене избърши ...
  561 
Откривам тялото,
душата губя.
Положен върху олтар
от сатен.
Молитви шептя ...
  457 
Ти дойде прегладняла.
Наранена, с тракащи зъби.
"Нахрани ме." - ми рече.
А отдавна бе празен дома ми.
И приех те. Но първо ...
  445 
Пролет в очите й,
лято в снагата й.
Отлага тя моята есен.
Утро в нозете й,
пладне в очите й. ...
  285 
Побягай още малко. В кръг.
Побягай тихо и прилично.
Че бягството ти е на сън.
На живо всичко е различно.
Не би избягал ако не боли. ...
  470 
Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...
  373 
Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...
  383 
Протяжни зими вятъра довя,
лета през пръстите изтичат.
Която и да съчиня
на теб не заприлича.
Душа продадох без пари ...
  461 
Море!
Желано и безбрежно!
С омайния лазур на твоите очи.
Крушението, знам, е неизбежно
за кораба на моите мечти. ...
  334 
Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда. ...
  323 
Заговарям всяка,
с думите, които теб бих заговорил.
И когато някоя
с твоя глас ми отговори...
ще те забравя! ...
  351 
Не се ли умори да бъдеш
красива дреха,
парфюм омаен,
целувка мека
или пък фигура изваяна? ...
  335 
Когато се огледаш в кладенците
с лудата, пречистена вода,
където хвърлял си монети
с надеждата да прекроиш света.
Когато там лицето си измиеш ...
  345 
Дали си тук по моя воля?
На желанията ми в подземния сумрак.
Принудила ме силно да се моля
да ме превърнеш в нещо повече от грях.
Дали си тук да ме измъчваш. ...
  590 
Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват, ...
  680 
Аз зная, мъжете
не се държат за ръцете.
Аз зная, мъжете
не се прегръщат навън.
Но порасна ...
  508 
Ти беше тук преди няколко мига,
сладък парфюм ми напомня за теб.
Танци и шепот, отворена книга,
пóвей довян от косите от мед.
Силно кафе в неизстинала чаша, ...
  574 
Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват, ...
  474 
Ухае на малинови устни, когато затворя очи.
И в тези следобеди вкусни
заравям се в твойте коси.
Отново е лято и лягам
в тревата, където си ти. ...
  614 
Плътен купол от студ
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.
Свят със вкус на лъжи, ...
  423 
Само крачка дели ме от рая,
крачка само, но трудна за мен.
Как да тръгна за жалост не зная,
страх изпитвам и чакам смутен.
Чакам теб, да пристъпиш ти първа, ...
  393 
Момчетата трудно скриват своята възбуда в присъствието й. Правят нелепи опити да направят все още не напълно мутиралите си гласове по-плътни и мъжки. Някои се опитват да привлекат вниманието й с остроумия, други с разкази за подвизите си. Двамата бъдещи деветокласници дори запалват цигара, демонстри ...
  731 
Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...
  805 
Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...
  624 
Убивай ме със своето присъствие
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената, ...
  319 
Не бих те погледнал дори и веднъж.
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех. ...
  360 
*Юни*
Не е нужно дори да поглеждам, мога да нарисувам в ума си цялата картина. Ранните лъчи на слънцето са се процедили през пердето на тънък сноп и са плъзнали по разхвърляната стая, тъкмо бавно се изкачват по леглото ми и докосват клепачите ми. Колко силно ухае на липа, за мен тези дни това е мири ...
  918 
И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен. ...
  399 
Където и да ме запрати лудостта,
във който и глупак да се превърна.
Едно ще ме изпълва с топлина -
възможността при тебе да се върна.
И както и да ме нарича някой ден света ...
  441 
Тя няма да заспи дори и уморена.
До сутринта тя будна ще стои.
Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена.
Ще срещне слънцето с отворени очи.
Ще страда с нея цялата вселена, ...
  398 
Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...
  426 
Да станеш рано, за да видиш всичко тъмно,
да поизчакаш да се осветли.
Да разбереш и да приемеш най-безмълвно,
че и обиден пак не можеш да сгрешиш.
Да срутиш нещо ценно е безценно, ...
  430 
Вземи от мене всичко забранено,
омайвай ме, подлъгвайки съня.
Превръщай всяка сутрин в нещо откровено.
Събуждай ме, щом почне вечерта.
Безсъние ми давай за подарък, ...
  392 
Събудих се от нежната прегръдка -
до мен бе легнал споменът за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня, ...
  476 
Random works
: ??:??