Безсъния
Вечер не искам да заспивам,
на мисли страшни тогава съм в плен.
В тишината аз тайно загивам,
и отвътре всичко става на тлен.
Усещам аз страшно падение,
превзема ме и ме разкъсва жестоко в нощта,
давя се в мисли, изпадам в забвение
и се надявам с лек да пристигне деня.
Вечер с емоциите често говоря.
Тъгата ме посещава в края на работния ден,
изморена, минала през толкова хора,
намира утеха и сяда до мен.
Разказва ми истории тежки, човешки,
за хората, при които днес е била.
Животи изпълнени с угризения, грешки
и от очите и текват сълза след сълза.
Когато си тръгне, пак в мисли залитам
за нас, за хората и за света.
И как да спя спокойно ви питам,
успяхме да разплачем самата тъга.
© Лорийн Мусакова All rights reserved.
