Jul 31, 2009, 5:13 PM

Безумно

  Poetry
930 0 0

"Първи урок в любовта - не обичай,

краят никога не е щастлив."

 

Не съм уплашена, просто исках да знаеш,

че мога да бъда искрена,

дори когато не ми изнася.

 

Мога да съм всички усмивки, които НЕ искаш,

без да съм тази, за която мислиш денонощно,

без дори да го желая.

 

 

Проблем ми е, че няма да те обвинявам.

Проблем ми е, че знам какво е да си ти.

И ме е яд, защото въпреки това боли ме.

Ядосвам се от болка, предизвикавам болка.

И боли.

 

Нищо хубаво така и не стана.

Не ме разбирай погрешно,

не мога да кажа сбогом.

 

Не искам да се правя на обидена,

напук на всичката агресия в мен.

 

Живея за точно този момент

и бягам от разочарованието.

 

Прекалено силна съм, за да се отдам на чувства,

които ме правят безсилна... пред теб.

 

Отнемаш ми всеки дъх на апатия

и го заменяш с отчаяние,

което не ми отива.

 

Отива ми да съм сама.

 

"Втори урок в любовта - любов няма,

така е по-лесно."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...