Мога да напиша стих безкраен,
мога да надвикам с песен океана,
мога даже есента да преобърна в пролет...
но да те забравя никога не мога!
И моля вятърът да те намери,
за да те обгърне с нежния си полъх...
вместо мен!
Красотата е в теб и във мен,
от душите ни блика доверие.
Нека вземем от днешния ден
радост, щастие, усмивки, безвремие...
2 декември 2007
© Даниел Цокев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!