Порочни минути,
прикрити в пазвата на
скучния делник.
Пестеливи думи -
крещят за още безвремие.
Между световете на
сенките и светлините -
търкаля се времето ни.
Но още е в ръцете ми
и мога да го спра.
Мога да го уловя, като пеперуда
и да се изцапам с прашеца му.
Рискът е голям.
Една пеперуда - веднъж хваната,
не лети по същия начин.
Цветовете на крилата й са различни.
Иска ми се да ги опазя.
© Людмила Стоянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
