Jul 19, 2014, 10:24 AM

Безвремие

  Poetry » Love
721 0 0

В греховна нощ отблясъци греховни...
Телата тръпнещи очакват своя зов...
Поискай ме и ще ме имаш!
Не вярвам днес във платоничната любов...

Телата ни се сливат окрилени...
Целувай устните ми тръпнещи в нощта!
Пронизвай ме, изгаряй ме безвремие...
И ме люби... и бавно ме люби сега! 

А може би във този танц вълшебен
ще си дарим частицата любов,
която имаме и аз, и ти безвремие...
Но недарена спи и чака своя зов...

Гърдите ми изгарят от ръцете ти...
И тръпне тялото ми с твоето в едно...
Поиска ме и имаш ме безвремие...
Аз знам - въртим се във греховно колело....

Но грешница не бих нарекла себе си.
И теб, безвремие не ще да нарека!
Затуй, че беше хубаво прозрение
 да дойда и остана с теб в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Конова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...