Бич за кръстове
-----
Дойдох богата. Бях препълна с вяра.
Но Дяволът отнесе битието.
По въздуха разнесе дъх на сяра,
а после се загнезди във сърцето.
Греди събирам. В ден строя бесило,
а нощем от душманите го пазя.
Че вместо да ми вдъхне Господ сила,
с катранна орис ме богопомаза.
Посягам за прегръдка. Но ръцете
на кръста се винят, обезверени.
И стискат бича - възелно изплетен,
усукан и плющящ около мене.
Със всеки възел тежки думи трупам.
Дори не искам време да се кръстя.
Веднъж ако преметна ловко клупа,
очите Му с миро ще ме поръсят.
Мълча на кръста, без ненужно "сбогом".
Прощавам се и спирам да те дишам.
Надявам се с очи поне да мога
молитвата за тебе да допиша...
-----
© Станислава All rights reserved.
