stenli499 (Станислава)

Луди млади 🇧🇬

Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката, ...

stenli499

Poetry

2021-04-08T23:18:53+03:00 839 3

С точност до минутата 🇧🇬

Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено ...

stenli499

Poetry » Love

2018-07-04T23:53:30+03:00 1.3K 3 7

Гонитба 🇧🇬

Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...

stenli499

Poetry

2018-06-15T23:20:03+03:00 1.4K 4 11

Лунна версия на раздялата 🇧🇬

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...

stenli499

Poetry

2018-06-11T22:46:29+03:00 1.1K 4 2

Начало 🇧🇬

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...

stenli499

Poetry » Other

2018-06-01T23:31:23+03:00 1.5K 7 8

Музикално стихотворение 🇧🇬

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...

stenli499

Poetry » Other

2018-05-27T17:08:46+03:00 2.4K 10 12

Това, което не съм ти казала 🇧🇬

Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години ...

stenli499

Poetry » Love

2018-05-09T17:23:08+03:00 1.2K 7 7

Сънят 🇧🇬

За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...

stenli499

Prose » Short stories

2018-05-08T19:40:35+03:00 1.3K 3 3

Ще хукна боса... 🇧🇬

Извън кръга на тежката вина,
извън откраднатото чуждо време,
извън клеймото "тайната жена" –
аз те обичам!
Дявол да го вземе! ...

stenli499

Poetry » Love

2018-05-06T14:57:31+03:00 1.3K 5 10

Сезонно нетърпение 🇧🇬

Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...

stenli499

Poetry » Love

2018-05-02T19:43:32+03:00 1.3K 7 9

Докога 🇧🇬

Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...

stenli499

Poetry

2018-03-17T22:51:40+02:00 2.7K 18 16

Прошепнато през март 🇧🇬

Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки, ...

stenli499

Poetry » Love

2018-03-12T11:00:59+02:00 1.1K 2 6

Безверие 🇧🇬

...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата, ...

stenli499

Poetry

2018-03-08T23:11:38+02:00 1.2K 5 7

Разстояния 🇧🇬

Тя е разбрала нещо.
Пита за мен наоколо.
Моли се. Пали свещи.
Пáри сълза в окото ѝ.
Гасне. А аз изгарям — ...

stenli499

Poetry » Love

2018-02-27T16:48:41+02:00 1.1K 2 6

Мярка за есен 🇧🇬

Срещам дните под върбов клонак
и съм своята мярка за есен.
Спя в мъгливия нощен каймак —
да ме видиш е толкова лесно!
Сред полето — следи от вълче, ...

stenli499

Poetry » Other

2018-02-24T09:58:22+02:00 1.1K 2 6

Дом 🇧🇬

Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...

stenli499

Poetry » Love

2018-02-11T18:48:17+02:00 1.1K 4 5

Метаморфози на очакването 🇧🇬

Досега бях трева. Молих вятъра да ви разкаже
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив ...

stenli499

Poetry

2018-02-07T10:24:15+02:00 1.1K 5 5

Междусезонно 🇧🇬

Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък, ...

stenli499

Poetry

2018-02-04T21:54:49+02:00 1.3K 6 10

ЗОВ 🇧🇬

Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото ...

stenli499

Poetry » Love

2018-02-01T09:55:12+02:00 1.2K 6 7

Последна жажда 🇧🇬

Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...

stenli499

Poetry » Love

2018-01-28T20:45:43+02:00 1.1K 4 6

Любов в бъдеще несвършено 🇧🇬

Когато свърши всичкото обичане
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.
Дъгата ще е тръгнала по дявола, ...

stenli499

Poetry » Love

2018-01-26T14:00:51+02:00 1.2K 6 3

Спасително бягство 🇧🇬

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...

stenli499

Poetry

2018-01-24T10:09:13+02:00 2.2K 13 12

Наздраве!

stenli499

Pictures » Pencil

2018-01-18T20:32:08+02:00 2.8K 1 3

Камъче в обувката 🇧🇬

Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели — ...

stenli499

Poetry

2018-01-13T21:55:46+02:00 1.3K 9 12

Намеци 🇧🇬

Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...

stenli499

Poetry » Love

2018-01-10T22:52:04+02:00 1.3K 5 11

Разкрити(я) 🇧🇬

Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...

stenli499

Poetry

2018-01-09T08:39:50+02:00 1.1K 2 4

Гълъбова сутрин 🇧🇬

Тази сутрин съм странно трамвайно-самотен, любима!
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов! ...

stenli499

Poetry » Love

2018-01-06T22:56:47+02:00 1.7K 12 20

Колело 🇧🇬

Животът се върти — ще ме потърсиш
сред гънките в самотно одеяло,
сред ласката на треморните пръсти,
сред преспите на зимата си бяла...
Животът се върти — ще ме потърсиш, ...

stenli499

Poetry

2018-01-03T00:54:37+02:00 1.4K 7 8

Битка с ноември 🇧🇬

На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...

stenli499

Poetry

2017-12-29T21:36:36+02:00 1K 2

Бездарен сигнал 🇧🇬

Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина ...

stenli499

Poetry

2017-12-28T23:54:12+02:00 1.3K 7 11

Билково стихотворение 🇧🇬

До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...

stenli499

Poetry

2017-12-27T11:02:14+02:00 1.1K 6 9

Графика на есента 🇧🇬

Небето — седемцветна пелена —
графично ми представя тази есен.
Как искам всеки щрих да запленя
в неравена битка, дълга.
Ала честна! ...

stenli499

Poetry

2017-12-26T20:17:20+02:00 1.2K 14

Неделно агънце 🇧🇬

И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...

stenli499

Poetry

2017-12-24T00:43:53+02:00 2.1K 5 9

Имотна декларация 🇧🇬

Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...

stenli499

Poetry

2017-12-20T02:00:54+02:00 1.1K 1 6

Нямане 🇧🇬

Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...

stenli499

Poetry

2017-12-17T23:08:52+02:00 2.3K 16 15

Подковани думи 🇧🇬

Мой живот, не покривай овошките
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе! ...

stenli499

Poetry

2017-12-12T14:12:27+02:00 1.1K 4 10

Не/равноделна молитва 🇧🇬

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

stenli499

Poetry » Philosophical

2017-12-08T08:47:55+02:00 1.8K 16 18

Припознаване 🇧🇬

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...

stenli499

Poetry » Love

2017-12-06T21:43:15+02:00 2.1K 13 22

Бумеранг 🇧🇬

-
Сърцето през гласа ми те зове.
Гадая — със каква неземна воля
и от кои среднощни богове
с отворени очи да те измоля! ...

stenli499

Poetry » Love

2015-02-24T21:59:08+02:00 1.2K 3

Двуобразно... по Ханс 🇧🇬

-
Не съм кралица, нито ти си Кай.
Уви — не вярвам в притчата за Герда.
И нощем, срещу митове за рай,
прозорецът ми плътно е заперден. ...

stenli499

Poetry » Love

2015-02-20T21:12:19+02:00 1.2K 6