| Колко пъти на Бога се молех,да те върне отново при мен!С колко сълзи земята поливах,да усетиш дъхът ми студен! Колко пъти до гроба заставахи подгъвах за молитва крака!Колко пъти си скубех коситеи крещях като сова в нощта! ........ Осъзнах, че това не е края!Стъпих здраво и тръгнах напред!Ти билета си моя към Рая,щом настъпи момента, ще дойда при теб! |
© Анета All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
