Бирена вечер
Отключи жегата мерака ми за бира,
в картофки пържени се замечтах,
а сервитьорката гърдите си сервира
и как бакшиш ù дадох - не разбрах...
Поръчвах, после си платих с усмивка,
а тя ми хвърли рестото с очи,
и вечерта ми стана много пивка,
и явно вече много ми личи...
че халбите душата ми са замъглили,
а мислите ми станаха мезе
за мъжката ми упоена сила -
денят ми пусна бирено шкембе -
не се прибрах, а кръчмите обходих,
събудих се във парка сутринта,
бях станал част от майката природа -
в очите ми се улови дъга...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Любов 
