Бисерино, Бисеринке,
камътните ти очинки
вдън душа ме устрелиха,
сърце ми до гроб плениха.
Довади по вечеринки,
де со дружки, де со стринки.
Блага вест ми проводѝха,
сакаш да съм ти жениха.
Златно птиче у градинки
ке ми бидеш сред латинки.
С Благовец ни посгодиха,
след Великдена главиха.
© Светличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
